EPUB Ebooks: Free ebook sample of "ÐŸÐ¾ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸ÑÑ‚ Ð”ÑŠÑ…" by Osman Nuri Topbas (powered by Smashwords)

Отреди на всички нас възможността да докоснем Вселената с взора на Божествената обич, да я съзерцаваме през призмата на разума и чувствата, с трепета на съвестта, и с възторга на вярата; да преминем през опрощението чрез стичащите се от очите ни капчици роса на разкаяние и да се явим пред Теб с открито лице и чиста съвест!..

ПРЕДГОВОР

Слава на Всемогъщия Аллах, който дари нас – немощните раби с щастието и успокоението на вярата.

Да бъде Саляту Селям над вечната гордост на вселената Хазрети Мухаммед, причината човечеството да бъде изведено от тъмнината към светлината.

С милостта на нашия Господ, събрахме на едно място статии публикувани в списание Алтънолук и съставихме настоящата книга. Представяме съдържанието й на накратко:

Разделяйки се от земята, на която е дошъл, за да бъде изпитан, човекът преминава през вратата на един вечен свят. Онзи свят обаче, има две врати – едната води към разочарование, а другата към щастие. През коя врата ще мине рабът, се определя от Последния му Дъх, вписал в себе си целият му живот. В тази връзка, всеки един момент от живота ни следва да премине под знака на зрялата красота на безпокойството и вълнението за последния ни дъх, така, че в онзи миг да успеем да разперим криле към света на вечното щастие. В този преходен земен живот е необходимо да сме съобразителни, внимателни и прозорливи относно Последния си Дъх.

Всъщност първият и ясен знак за това какво ще бъде положението ни в отвъдния свят, проличава от състоянието ни в Последния Дъх. За да можем да се сбогуваме с този преходен земен свят като достойни раби е задължително да използваме преброените си дихания, за да се подготвим за последния си дъх. Тоест за щастлив отвъден живот, земният ни живот трябва да бъде украсен с праведни дела, да бъде хубав, благодатен, спокоен и по правия път. Животът е като капки вода изпълващи чашата. Прозрачността на водата в нея зависи от прозрачността на капките. Последния дъх е капката, с която чашата прелива. В следващия хадис-и шериф се повелява:

“Човек умира така както е живял и бива възкресен така както е умрял.” (Мюнави, Фейзу`л-Кадир Шерху`л Джамии`с-Сагир, V, 663)

Последния дъх или последната завеса от сцената на живота е като прозрачно чисто и ясно огледало, в което се отразява участта на всеки. Човек опознава себе си най – ясно в последния си дъх. Както Неджип Фазъл казва:

В онзи миг завеси се повдигат, завеси падат

умението е в това да кажеш „добре дошъл” на Ангела на смъртта – Азраил

В онзи момент равносметката от живота бива изложена пред погледа и сърцето ни. Поради тази причина няма по – поучителна гледка за човек от момента на смъртта.

Всички изживени мигове в земния живот – служенето на Аллах (ибадет), поведението ни, моралът ни, са компаса на последния ни дъх. В същото време те още в земния живот ни показват положението, в което ще бъдем в отвъдния свят.

Действията и нрава ни в земния живот, ще определят какъв ще бъде живота ни след смъртта (гробния живот), който ще продължи до Съдния ден. За да превърнем смъртта от разочарование в победа, от печал в щастливо благоденствие, е необходима навременна подготовка за адреса, на който бихме искали да се намираме след смъртта ни.

Рабите на Аллах (дж.дж.), достигнали това духовно извисяване прекарват живота си най-благодатно осъзнали значението на споменаването на Аллах (Зикруллах) и утрото във вселената. Те се присъединяват към кръга от споменаващите Аллах във вселената и съживяват времето призори – най-благодатното за споменаване на Всевишния (зикир). Те знаят, че утрото е като миниатюра на деня, и че тези, които прекарват това благодатно време в сън, са като плодороден априлски дъжд, излял се над пустинята, морето или над твърдите скали. За тях е ясно, че погубването в сън на тези специални моменти, ще ги лиши от тази милост и благодат. За да не изпаднат в подобно състояние на нехайство, тези чисти раби не остават далеч от атмосферата на Корана и размисъла (тефеккюр). В тази атмосфера те разбират, че Божествените качества на Аллах Теаля имат три пространства на проява в този свят: Човекът, Коранът и вселената... От тези три прояви вселената със своите пленителни знамения е като тайнствена книга. Тя е действителната проява на Божествените имена, като че ли - безгласен Коран... Коранът е една вселена, превъплътена в думи... А човекът стоейки на кръстопътя между Корана и вселената е фокусът на прозрението и символ на проявлението. Живеещите с това съзнание мъдри и проницателни хора (ариф), са осъзнали в атмосферата на Корана и размисъла, че Корана стои винаги най–отпред, а науката го следва. Това е така, защото Свещеният Коран не е знанието на един безсилен човек, а е знанието на Всевишния, дарено на хората и съдържащо основите на всички науки в този свят. В същото време Аллах е Създателя на всички средства и предпоставки за достигане до научните открития. В тази връзка, това което може да се каже за Корана и размисъла е следното: Удивително е как едно семе от явор, попадайки в плодородна почва, и превръщайки се в огромно дърво ни подтиква към размисъл. Колко великолепни са истините, до които можем да достигнем уповавайки се на Корана. Така, ако не бяха нестихващата благодат и великото напътствие на Свещения Коран, размишленията и чувствителността ни щяха да останат като изсъхнало семе, лишено от плодородна почва. Поради това за нас рабите няма по–голямо щастие от това да разберем и осъзнаем величието на безкрайната Божествена благодат, осъществяващи се благодарение на Корана. Сърцата достигнали до тези възвишени истини, сякаш измиват с покаяние и сълзи своя вътрешен и външен мир в този изпълнен с грешки преходен свят на изпитания. Колко хубаво описва тези чисти раби писателят:

Онези благословени хора, намиращи се в небесата на душевността,

Страдат от гнет на земята.

Служат им за броеница звездите,

Ала отслужват молитва в най-задните редици.

Всеки миг денят за тях свършва и започва отново,

Подписват разписката си за вечността.

Само за миг да погледнат встрани,

Цял един живот изкупват със сълзи...

Накратко възвисилите се до Всевишния Създател са винаги в състояние на молитва (дуа) към Него, осъзнали повелята:

Кажи: “Не би ви обърнал внимание моят Господ, освен ако сте Го призовавали.” (Сура Ал-Фуркан /Разграничаването/, 77 )

С това възвишено разбиране, те живеят с въодушевлението да достигнат до нивото наречено „най–доброто общество” (уммет). Затова украсяват хубавият си нрав с призива към истина и добродетел, защото това е пътят към най–доброто общество. Както гласи знамението (айет):

„Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното...” (Сура Ал Имран /Родът на Имран /, 110)

Тези, които полагат искрени усилия, за да изпълнят този висш дълг по подобаващ начин, украсяват душевния си свят с изящността, вежливостта и красотата на Исляма; чрез поведението си, с думите и действията си стават пример за подражание, за разпространение на истината и насърчаване към доброто. Те осъществяват призива към истина и добродетел в рамките на мъдростта на айета:

“Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най–хубавия начин!...” (Сура Ан-Нахл, /Пчелите/ 125)

Когато тези красоти се отразят в душата и живота на един вярващ, неговото поведение и действия се състоят само от красота. Този вярващ е от онези, които предпочитат нуждите на другите пред своите (исар). Духовно и физически той е на най-високата степен на великодушието и щедростта. С възвишено доволство от това, което притежава (истигна) той е във вечно богатство. Моралът му в търговията е изпълнен с благодатта на търговията извършвана от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. В неговата честна печалба няма място за злокачествени тумори като лихвата. Неговата стока е като хубав заем даден на Аллах (карз-ъ хасен). В тази връзка социалните му отношения при взимането и даването на заеми са изключително прецизни и са съобразени с Божествените разпоредби. Защото той е установил приятелство с Аллах (дж.дж.) и Неговия Пратеник (с.а.в.). Установил е приятелство и с приближените на Аллах (Евлия). Това приятелство е укрепено с вярност и никога не би го накърнил. Така чрез всички свои качества и поведение той е достигнал степента на пример във вярата. На това ниво съдбата и нейната загадка му се разкриват и всяко божествено предопределение му носи удоволствие.

Скъпи читатели,

Опитахме се да Ви представим темите, от които се състои книгата, която написахме и нарекохме Последен дъх. Освен това в откъса озаглавен „От вяра (иман) към ихсан Муса Ефенди (Аллах да го благослови)”, споменахме един от праведните раби, който бе пример за нас, готвейки се с ослепителна възвишеност за последния си дъх и се отправи с чиста душа към Всевишния. От друга страна пожелахме да опишем пътя на тасаввуфа, по който са вървели тези възвишени хора, да покажем неговата красота и съвършенство. Като капка от сърцето, в края на книгата добавихме репортаж – коментар, публикуван в списание Алтънолук за книгата Тасаввуф от вяра към ихсан. Искахме да обърнем внимание на това, че истинският тасаввуф, представлява начин на живот, изпълнен с дълбока чувствителност към Свещената Книга и Сунната на Пророка (с.а.в.), и изживян с дял от тайните и мъдростта. Всяко поведение, дума и действие излизащи извън съдържанието на Свещената Книга и Сунната на Пророка (с.а.в.) е неоснователно и измислено. За да изразим тази истина ще припомним фразата: “Устойчивият крак на пергела са установените норми в исляма”. В обобщение казахме следното: Може да има мюсюлманство без тасаввуф, но то ще е лишено от ихсан (искреност във вярата). Живот в Ислям, без тасаввуф, който е духовното обучение не би довел раба до състояние, в което да служи на Аллах така като, че ли е в Негово присъствие.

Тези, които не могат да достигнат това ниво, изживяват затруднение и тежест в последния си дъх. Пътят към вратата на щастието, която ще ни отведе към света на вечността, преминава през служене на Аллах така, сякаш е в Негово присъствие.

Не бива да се забравя, че:

Съзнателно или не, в действителност човек всяка нощ и ден, е изправен пред многобройни смъртни причини. Смъртта дебне човек във всеки един момент. В книгата си „Месневи”, Хазрети Мевляна казва следното:

“В действителност във всеки един момент душата се намира в състояние на частична смърт. Всеки миг е мигът на смъртта, с всеки миг животът се изчерпва.”

И наистина с всеки изминал ден отдалечавайки се от този преходен живот не се ли доближаваме с една стъпка по – близо до гроба? Не се ли откъсва всеки ден по една страничка от календара на нашия живот?

Всеки надгробен камък, потънал в тишина и безмълвие е като пламенен съветник, говорещ без думи. Гробищата се разполагат в близост до градовете, покрай пътищата и в дворовете на джамиите, за да ни накарат да размишляваме върху смъртта и така да подредим живота си. Крехките думи не биха понесли ужасяващата тежест на смъртта! Пред смъртта всяка власт и могъщество се стопява и изчезва.

Смъртта е край на света (къямет) за всеки един човек. Нека се събудим преди този край, за да не бъдем от разкайващите се. Без съмнение, всеки смъртен ще срещне Ангела на смъртта – Азраил, в неизвестно за него време и място. Няма място, където да се избяга от смъртта. В такъв случай, човек, без да губи време трябва да се поучи от призива: “Затова към Аллах се устремете!” (Сура Аз-Зарийат /Отвяващите/, 50) и да приеме като единствен подслон и убежище Божията милост.

Никой освен Пророците не е защитен от опасността да сгреши във вярата. Затова всеки вярващ трябва да се старае подобаващо да оползотвори благото, с което е дарен - живота си. Единственото спасение от ледените тръпки на смъртта е стремежа да се живее праведно. Защото онези, които са подготвени за смъртта, вместо да се страхуват от нея, я приемат като средство за завръщане към вечността. Това са щастливи раби достигнали до онова състояние на духа, в което могат да „разкрасят смъртта”. Докато онези, които живеят нехайно и така погубват отвъдния си живот, се вцепеняват пред страшния и тъмен водовъртеж на смъртта. Колко хубаво е казал Хазрети Мевляна:

“Сине, смъртта на всеки носи неговия оттенък тези, които не приемат смъртта като завръщане към Аллах и я ненавиждат; тези, които са врагове на смъртта, биват посрещнати от нея като ужасяващ враг. А онези, които я приемат като приятел, тях посреща дружелюбно.”

Наистина последният дъх е като чисто, неопетнено и незамъглено огледало. В това огледало всеки човек вижда ясно живота си с хубавото и лошото в него. В онзи миг над очите и ушите няма завеса на несъгласие и нехайство. Напротив, всички завеси се вдигат и всевъзможни признания водят разума и съвестта до разкаяние. Така че, нека последният ни дъх не е огледалото, в което ще наблюдаваме живота си с разкаяние ! Нека още приживе това огледало да влезе в живота ни като Коран-и Керим и Сюнет-и Сение - думите, постъпките и препоръките на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем). Наистина, щастливи са онези, които са опознали смъртта преди да я срещнат.

Бих искал да благодаря на М. Али Ешмели и М. Акиф Гюнай, които участваха в изготвянето на тази книга. Нека старанието им бъде прието от Аллах като садака-и джарие (извършено благодеяние, за което човек получава постоянна награда ).

Нека Аллах превърне последният ни дъх в прозорец, през който ще видим даровете, които ще получим във вечния свят....

Амин !..

Осман Нури ТОПБАШ

Истанбул/2003

ПОСЛЕДЕН ДЪХ -1-

В живота си човек многократно се среща лице в лице със смъртта. Не показват ли колко е тънка завесата между човека и смъртта преживените болести, неочакваните изненади, природните бедствия, опасностите, които са неизменна част от живота, но които често поради нехайство и безсилие човек дори не забелязва?

Качеството Вечножив, Всевишният Аллах е определил само и единствено за себе си. Поради това всички други същества, с изключение на Неговата Всемогъща Същност, са смъртни. В този смисъл в айета се казва:

“Всичко тук погива...” (Сура Ар-Рахман /Всемилостивия/, 26)

Проявлението на това е смъртта и е известено по следния начин:

“Всяка душа ще вкуси смъртта…” (Сура Ал-Анбия /Пророците/, 35)

Поради това, човек винаги трябва да размишлява върху тази действителност. В друг айет се казва следното:

“И смъртната агония ще донесе истината: „Това е, което си избягвал.” (Сура Каф, 19)

Човекът е изпратен в този преходен земен свят, за да бъде изпитан. Затова неговата най-висша цел трябва да е да спечели одобрението на Всевишния и да се стреми да стане достоен за Рая - дом на мира и благоденствието (Дару`с-селям). Пътят за това е вникване в мъдростта на следната истина:

“... в деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” (Сура Аш-Шуара, /Поетите/, 88-89)

А това е постижимо чрез овладяване на страстите и възпитание на душата. Същността на овладяването на страстите е пълно отдаване, привързване и следване на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Казано с други думи необходимо е да вземем дял от двайсет и три годишният пророчески живот и от духовната същност на Пророка (с.а.в). Защото Всевишният Аллах чрез Джебраил алейхисселям (мир нему) низпосла Коран-и Керим в сърцето на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Следователно служенето на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем) на Аллах (ибадет), всички негови думи, дела и отношения са своеобразен превод на Коран-и Керим. В рамките на тази действителност, за да получим дял от душевния мир на Пророка (с.а.в), трябва да го обичаме много повече от душите, имотите, семействата си, с една дума повече от всичко останало. Тази обич е път към обичта на Всевишният Аллах. Обичта към Пророка (с.а.в.) е обич към Аллах, обичта към Аллах е обич към Пророка. За завръщането към вечността душата трябва да е достигнала това състояние.

Всичко описано до тук са най-хубавите стъпки от подготовката за последния дъх. Както последната капка в чашата е по-различна от предишните с това, че става причина чашата да прелее, така е и с диханията ни. В сравнение с предишните ни дихания, последният ни дъх постига определен резултат. Затова подготовката за последния дъх, зависи от това как използваме диханията си в момента. Чистите раби, чиито живот преминава с обич към Аллах и Пратеника (с.а.в.), и които украсяват битието си с праведни дела в последните си мигове се пренасят в спокойствие изричайки келиме-и шехадет (Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах, и Мухаммед е Негов Пророк). Те са удостоени с благата вест, която Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни е известил:

“Който в последния си дъх изрече (с чисто сърце) келиме – и тевхид – Ля Иляхе Илляллах (няма друг Бог освен Аллах) - ще влезе в Рая...” (Хаким, Мустедрек, I, 503)

Тези, които прекарат живота си в атмосферата на келиме – и тевхид, в последния си миг се отправят към Истинния (Ал Хак – едно от 99 имена на Аллах) с тези думи. Защото с «ля» от келиме-и тевхид те навреме са изтрили от сърцето си всички преходни зависимости, желания на душата и идоли, а с «илля» са го изпълнили само с обичта към Аллах (дж.дж.).

Трябва да се знае, че тази вселена, е създадена с мощна ръка и представлява украсено временно обиталище. Нищо във Вселената не е създадено безцелно. За човека целта на земния живот е постигане на щастие в отвъдния. Поради тази причина нашият Създател предупреждава нас - Своите раби така:

“О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени !” (Сура Ал Имран /Родът на Имран/, 102)

Смъртта, с която непременно ще се срещне всяко живо същество, е моментът на голямата раздяла с преходния живот и личния край на света (къямет), който всеки ще изживее по свой собствен начин.

Не бива да се забравя, че независимо дали съзнава или не, в действителност, човек всяка нощ и всеки ден, е изправен пред многобройни смъртни причини. Смъртта дебне човек във всеки един момент. В своята книга „Месневи” Хазрети Мевляна казва :

“В действителност във всеки един момент част от душата умира. Всеки миг е миг на смъртта, и с всеки миг животът се изчерпва.”

И наистина с всеки изминал ден, отдалечавайки се от този преходен живот с още един ден, не се ли доближаваме с една стъпка по – близо до гроба? Не се ли откъсва всеки ден по една страничка от календара на нашия живот?

Животът е като река, срещу чието течение човек не бива да остава небрежен. Хазрети Мевляна ни предупреждава:

”Ей човече! Виж последното отражение в огледалото! Помисли как ще изглежда състарената красавица и сградата, превърнала се в развалина, помисли и не се подлъгвай от лъжата в огледалото!..”

Последният ни дъх е една Божествена тайна, обградена от хиляди мъдрости. Единствената категорична истина за бъдещето ни е смъртното събитие, а кога ще се случи то зависи от Божието предопределение. В действителност в живота си човек безброй пъти се среща лице в лице със смъртта. Не показват ли колко е тънка завесата между човека и смъртта преживените болести, неочакваните изненади, природните бедствия, опасностите, които са неизменна част от живота, но които често поради нехайство и безсилие човек дори не забелязва? Следователно човек всеки ден безброй пъти влиза в съдържанието на гореспоменатите знамения и получава отсрочки и възможности, които няма да има в отвъдния свят. Въпреки това вместо да бъде изключително бдителен, човекът за съжаление, често потънал в нехайство, безчувствено гледа как страниците от календара на живота му се откъсват една по една. Също като скала върху, която са се стекли без да попият дъждовни капки...

Всъщност от деня, в който сме се родили всеки ден по малко умираме и неусетно приближаваме смъртта. Колко хубаво разяснява знамението, това че всеки миг отронил се от лентата на времето ни приближава към утрото на истината:

“И на когото дадем дълголетие, преобръщаме неговата природа. Нима не проумяват ?” (Сура Йа Син, 68)

Един праведен раб на име Кус бин Саиде живял преди Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и известявал за неговото идване, сякаш разяснява горното знамение в една от речите си произнесена на панаира Указ. В нея по неповторим начин бин Саиде разказва за потока от сила и мощ принадлежащ на човека, за приключенията и пейзажите от този преходен живот:

“Ей, хора!

Елате, чуйте, запомнете и си вземете поука!

Живеещите умират, умиращите изчезват. Дъждът вали, тревите растат. Децата се раждат и заемат мястото на своите родители. След което, всички погиват. Това се случва непрестанно. Всички следват едни други...”

И ние, когато изчерпим дарените от Аллах преброени дихания и дадем и последния си дъх, ще срещнем смъртта, прощавайки се със света и всички наши връзки с него, или без дори да успеем да го сторим. За преданите раби на Аллах, тази среща може би няма да е смърт, а съживяване и ще протече като „Шеб-и Аруз” (сватба с любимия). Затова трябва да прозрем мъдростта на думите:

“Преживейте смъртта, преди тя да ви е настигнала.”

Хазрети Мевляна изразява тази мъдрост по следния начин:

“Преживейте смъртта, за да възкръснете!..”

Както казва Хазрети Али, Аллах да е доволен от него:

“Хората са в състояние на сън. Със смъртта те се събуждат...”

Затова не бива да се поддаваме на страстите и земните желания, трябва да знаем, че истински живот можем да живеем не с животинската душа, а с духа вдъхнат ни от Аллах.

Ето защо най–страшната смърт е нехайство към Аллах и загубата на Неговото одобрение... Затова вярващият трябва да осъзнае как трябва да живее и умре; да започне да се обучава духовно как да превърне вярата си (иман) в искрена вяра (ихсан). Защото никой друг освен пророците няма сигурно знание за това как ще умре и как ще бъде възкресен. При това положение примера на Юсуф алейхисселям, който потърсил убежище при Аллах :

“... (Господи мой) Прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!” (Сура Юсуф, 101) има много дълбок смисъл.

От тази гледна точка сърцето на всеки раб, трябва да достигне онова душевно състояние, в което се намира между страха и надеждата. С чувствителността на сърцето и бдителността, породени от това душевно състояние, ще може да прекара живота си в загриженост да отдаде последния си дъх с вяра.

Първият ясен признак за това какво ще е състоянието ни в отвъдния свят се проявява в състоянието, в което сме в последния си дъх. Като поучителни примери за нас, в Коран-и Керим - пътеводителя към правата вяра, са представени „героите на вярата” водили битка, за да достигнат в последния си дъх до вечното спасение и наградите, с които са били удостоени:

Пред истинското чудо (знамение) показано им от Хазрети Муса, и магьосниците на Фараона паднали, свеждайки чела до земята в суджуд и казвайки:

“–Повярвахме в Господа на световете, Господа на Муса и Харун!” били удостоени с вяра.

А неразумният Фараон се ядосал и сякаш способен с мощта и богатството си да властва и над съвестта им ги заплашил с думите:

“– Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна.”

А магьосниците обхванати от радостния порив на вярата отвърнаха с твърдост:

“– Твоите мъчения не могат да ни навредят ! Твоята вреда е в земния живот. А щастието в отвъдния свят е вечно !”

Колко поучително е, че дори пред тези страшни мъчения, те вместо да се спасят от наказанията, в последния си дъх не показали слабост във вярата, а със загрижеността да предадат душите си като вярващи, се уповавали на Аллах:

“...Господи наш, изпълни ни с търпение и прибери ни отдадени на Теб ! ” (Сура Ал-Араф /Стената/, 126)

Накрая с отсечените кръстом ръце и крака платиха цената на напътствието, с което бяха удостоени и се завърнаха при Аллах с честта да бъдат мъченици и праведници.

И неверниците, хората изкопали ямата (Асхаб-ъ Ухдуд споменати в Сура Ал-Бурудж /Съзвездията/) приемали за престъпление вярата в Аллах и изгаряли вярващите в огнени ями. Въпреки мъченията тези предани раби не се отказаха от вярата си и в името на делото си платиха висока цена вървейки непоколебимо към смъртта. Защото онези, които истински се боят от Аллах, не се страхуват от нищо друго.

И Хабиб-и Неджар бе убит с камъни от жителите на селището (Асхаб-ъ Карие споменати в Сура Йа Син), заради вярата и праведността си. Но когато в последния дъх при затварянето на завесите на земния живот и отварянето на прозорците към отвъдния, му бяха показани божествените награди, с които ще бъде удостоен, съжалявайки народа си за нехайството му, изрече:

“...Ах, да знаеше моят народ!..” (Сура Йа Син, 26) Защото в замяна на това, че в земния живот бе убит с камъни, му бе дарено вечното щастие.

В първите години на Християнството римляните, елините и идолопоклонниците се бяха съюзили и хвърляха вярващите на лъвовете по арените. Вярващите водеха борба не да останат живи сред лъвовете, а да спасят вярата си. Защото те изтърпяха това тежко мъчение и предпочетоха големите награди при Аллах...

Без съмнение всички тези достойни състояния са резултат от способността да се живее със съзнанието да бъдеш заедно с Аллах. От тази гледна точка да можеш да си заедно с Аллах е необходимост и най-великата степен за един раб.

Според преданието един проповедник (ваиз) разказвал за Съдния ден. Сред слушателите на проповедта бил и Шейх Шибли Хазретлери. Към края на речта си започнал да изброява надълго и нашироко въпросите, които Аллах ще задава в задгробния живот:

“Ще се пита – къде използва знанията си! Ще се пита къде похарчи имотите си! Ще се пита изпълняваше ли религиозните си задължения (ибадет)! Ще се пита внимаваше ли за позволеното и забраненото!... Това ще се пита; и онова ще се пита!... „

Това, че въпреки толкова подробности не се засяга същността на въпроса, накарало Шибли Хазретлери да се обърне към проповедника:

“Хей, ваиз ефенди! Аллах не задава толкова много въпроси. Той пита: О Раб мой ! Аз бях с теб, а ти с кого бе !...”

Тогава основното правило е да можеш да бъдеш заедно с Аллах и да не пропиляваш диханията си. Колко хубаво е описано това в тази мъдрост :

Разбрахме, че е похабен всеки час без теб...

Като призив към това основно правило са и думите на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем) към Ибн-и Юмер (Аллах да е доволен от него):

“В този свят бъди като странник или пътник!...” (Бухари, Рикак, 3)

С тези чувства и Ибн-и Юмер (Аллах да е доволен от него) винаги наставляваше:

“Когато дочакаш вечерта, не очаквай утрото, когато дочакаш утрото, не очаквай вечерта. Подготвяй се за болестта докато си здрав, и се готви за смъртта – докато си жив” (Бухари, Рикак, 3)

Тези думи описват живота като изливане на летен дъжд и ни насочват към истинския живот. В една от своите молитви Пророка (с.а.с.) изразява това по следния начин:

“О, Аллах! Истинският живот е само отвъдния живот.” (Бухари, Рикак, 1)

Тази истина е осъзната по най-хубавия начин от сподвижниците и техният живот е изпълнен с добродетелност, мъдрост и поуки:

Когато попада в плен на неверниците малко преди да бъде убит Хубейб - Аллах да е доволен от него - имаше едно единствено желание: да може с обич да поздрави Пророка (салляллаху алейхи ве селлем)... Погледна към небето с очи пълни с печал и се обърна към Аллах с думите:

“– О, Аллах! Тук няма никой, който да може да предаде поздрава ми на Пророка (с.а.в ). Ти му предай моя поздрав!

По същото време Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем), който беше в Медине-и Мюневвере каза „ве алейхис-селям” в смисъл на “ И аз го поздравявам! „

Чувайки това сподвижниците на Пророка попитаха изумени:

“– Расулюллах! На чий поздрав отвърнахте ?”

“– На поздрава на вашият брат Хубейб.^¹

Освен това Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) бе описал Хазрети Хубейб като „вожда на мъчениците” и бе казал за него:

“Той ще бъде мой съсед в Рая!”

Един друг пример за тази обич и привързаност:

Към края на битката при Ухуд, Пророкът (с.а.в.) бе заповядал да се проверят убитите и ранените. Най-вече искаше да знае състоянието на един от сподвижниците си – Сад бин Реби, Аллах да е доволен от него.

За да разбере състоянието му Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем) изпрати един от сподвижниците си на бойното поле. Колкото и да търсеше Сад, Аллах да е доволен от него, сподвижникът не можа да го открие, колкото и да викаше името му отговор не получи. Накрая с последна надежда викна към мястото където лежаха убитите и ранените :

“–Хей Сад ! Пророкът ме изпрати. Заповяда ми да го известя дали си сред живите или сред мъчениците.”

Тогава останал без сили да говори, изживявайки последните мигове от живота си и чул че Пророкът чака вест от него, Сад, Аллах да е доволен от него, изстенал с последни сили :

“– Аз вече съм сред мъртвите! “

Може би вече е виждал отвъдния свят...

Сподвижникът изтичал при Сад, Аллах да е доволен от него. Когато го открил, видял, че тялото му е надупчено като решето от саблени удари и го чул да прошепва следните страшни думи:

“– Аллах да ми е свидетел, ако докато сте живи не пазите Пророка от враговете и позволите да му се случи нещо, няма да има за вас извинение при Аллах !”^²

Произнесени като завещание към общността думите на Сад бин Реби, Аллах да е доволен от него, всъщност са били прощалните му думи в земния живот.

Следващата случка разказана от Хазрети Хузейфе, заслужава внимание, защото отразява възвишеният нрав и добродетелност на сподвижниците на Пророка (с.а.с), проявени дори в последния им дъх:

Бяхме в битката при Йермук. Яростният сблъсък бе преминал, ранените от стрели и копия мюсюлмани умираха един по един паднали върху горещите пясъци. С неистови усилия станах и започнах да търся един от близките си. След лутане сред ранените, които изживяваха последните мигове от живота си, го открих. Но каква полза – той лежеше в локва кръв и едва успяваше да отговаря с очи. Показах му кожен мех с вода, който носех и го попитах дали иска вода. Очевидно искаше, устните му се бяха напукали от непоносимата жега, но нямаше сили да отговори. Сякаш описваше с очи страданието, което изпитваше.

Подадох към него меха с вода, когато измежду ранените се чу гласа на Икриме:

“–Вода ! Вода ! ... Моля ви, само една капка вода !...”

Щом чу този стон чичовият ми син - Харис, се отказа да пие и с очи ми направи знак да занеса водата на Икриме.

Затичах се сред лежащите върху палещите пясъци мъченици, стигнах до Икриме и му подадох меха с вода, когато се чу стенещият глас на Ияш:

“– Моля ви дайте ми малко вода! Капка вода в името на Аллах!.” Икриме отдръпна ръка от водата и направи знак да я занеса на Ияш. И той като Харис не отпи от нея. С меха в ръка минах сред мъчениците, когато стигнах до Ияш го чух да изрича последните си слова:

“– Господи ! Никога не се поколебахме да пожертваме души по пътя на вярата. Не ни отказвай мъченическата степен. Опрости грешките ни !”

Видно бе, че Ияш вече отпиваше от „нектара на мъченичеството”. Видя водата, която му донесох, но нямаше вече време за това... Едва успя да произнесе келиме-и шехадет.

Веднага се върнах назад, тичайки стигнах до Икриме; подадох му меха с вода и какво да видя; и Икриме бе станал мъченик !

Казах си „да успея да стигна до Харис поне”. Затичах се към него. За съжаление и той бе предал дух в мъки върху огнените пясъци...

Колко жалко, че измежду трима мъченици, мехът остана пълен с вода.^³

Така Хузейфе, Аллах да е доволен от него, разказва за душевното си състояние в онзи драматичен момент :

“– В живота си съм се срещал с различни събития, но никое друго не ме е впечатлявало и разчувствало толкова много. Тази самоотверженост и състрадание (т.е. и последния си дъх отдадоха с достойнство и благодетелност, така както изживяха и живота си и се сбогуваха с него със съзнанието за айета „и умирайте само отдадени”) един към друг, без да имат никаква родствена връзка помежду си, остави дълбока следа в съзнанието ми като проява на голям героизъм във вярата...”

Аллах да дари всички нас с хубав завършек на последните ни дихания. Нека последният ни дъх в този преходен свят бъде първата глътка въздух от завръщането ни във вечността!..

Aмин!..

ПОСЛЕДЕН ДЪХ -2-

Целта на живота следва да бъде стремежът да живеем като прекрасни раби и да предадем духа си като такива. Защото нашата основна цел е взимайки пример от чистия и чувствителен живот на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем), дарен от Аллах на човечеството, да можем да бъдем проницателни, чувствителни и състрадателни раби.

За да се сбогуваме с този земен свят като прекрасни раби, трябва да подготвим преброените си дихания за последния дъх. Тоест за да бъде щастлив отвъдният ни живот, земният трябва да бъде спокоен, добродетелен, хубав, украсен с праведни дела и изживян по правия път.

Както се казва в хадиса по долу:

„Човек умира така както е живял и бива възкресен така както е умрял.” (Мюнави, Фейзу`л-Кадир Шерху`л Джамии`с-Сагир, V, 663)

Има безброй примери за това. Един от тях е следният:

Един мюеззин (проповедник) от Адапазаръ, след като бе изпълнил своето задължение по време на обедната молитва, се отправи с велосипеда си към беседата на почитаемия ми баща Муса Ефенди (Аллах да го благослови). По пътя пресече кръстовище на зелена светлина. В този момент друг автомобил с висока скорост не успявайки да спре на червения светофар, го блъсна много силно. От силата на сблъсъка мюеззина полетя във въздуха и падайки на земята, предаде последния си дъх, изричайки с копнеж последните си думи на този свят, чути от шофьора на автомобила и хората наоколо:

“О Аллах, идвам при Теб!..”

Всичко се свежда до това, да пренесем живота си в последния миг към Аллах с блаженство и спокойствие. Или казано по друг начин в онзи миг, от който всички се страхуват да можем да усетим радост и да изречем: «О Аллах, идвам при Теб!..» Нека Аллах да ни благослови с това щастие! Амин!...

Както древните хора са казали:

«Стомната за вода се чупи по пътя за извора...» Сърцата умират заети с това, с което приживе са били най-много заети.

Естествено има и изключения. Никой раб не бива да разчита на извършените праведните дела, с които е изпълнил живота си готвейки се да отдаде последния си дъх с вяра и не може да бъде сигурен, че е спечелил милостта на Аллах. И обратното един раб виждайки греховете и порочния си живот не бива да губи надежда за милостта на Аллах. Защото какъв ще бъде последният му дъх е Божествена тайна.

В свещената ни книга Коран-и Керим са представени примери както за праведни раби, образец за подражание - борили се в последният си дъх да спасят вярата си, така и печалната участ на онези, които са водили праведен живот, но са се предали пред земните страсти и са умрели в неверие.

Ярък пример за това са и тези, които въпреки знанията, които са имали не са успели да ги преобразуват в прозрение и да се пречистят от страстите като Иблис, Карун, Бел`ам бин Баура и Салебе, който е бил сподвижник, но се подлъгва от земната алчност.

Както е известно в началото Иблис притежаваше висока степен при Аллах, но поради гордостта си не видя могъществото и величието на заповедта на Аллах и изпадна в спор за своето превъзходство над Хазрети Адем.

Въобрази си, че притежава същност и достойнство и стигна до там, че се опълчи на заповедта на Аллах. В резултат от това попадна в плен на гордостта и упорството и се погуби завинаги.

И Карун в началото бе един беден и праведен човек. След Хазрети Муса той тълкуваше най-добре Тората. С благословията на Хазрети Муса му бяха разкрити знанията на алхимията. Но след това се подаде на страстите и измамата на дявола, така сърцето му се увлече по земното. Ключовете на съкровищницата му бяха толкова тежки, че трудно можеха да се носят и от най-силните мъже. Той се главозамая от това и се удави във водовъртежа на богатството.

Когато Хазрети Муса му заповяда да даде милостинята зекят, той дръзна да изрече :

“– Искаш да отнемеш моето богатство ? Аз сам спечелих това.” Богатството му го заслепи и погуби. Карун завидя на духовната извисеност на Хазрети Муса и Хазрети Харун. Стигна до там да набеди Хазрети Муса в безчестие и накрая бе погубен пропадайки в земята заедно с богатството, с което се бе възгордял.

Най – тежката небрежност е да попаднеш в клопката на земното и да отдадеш сърцето си на богатство, имоти и положение, и да забравиш Аллах – Притежателя на владението.

И Бел`ам бин Баура бе праведен раб – чудотворец, когото Аллах Теаля бе научил на най–великото си име „Исми Азам”( имената на Аллах са оповестени в Корана, 99 от тях са явни, едното е скрито, именно то е Исми Азам). Той бе известен сред Израилтяните като учен и приближен на Аллах раб. Поради увлечението си по страстите и желанията на душата си, той загуби своята духовна извисеност и умря като неверник. Тази случка е оповестена в Коран-и Керим така:

“И прочети им вестта за онзи, на когото дарихме Нашите знамения, а той се изплъзна от тях... А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях. Ала той се привърза към земята и последва страстта си, и е като кучето – нахвърлиш ли му се, задъхва се, изплезило език, и оставиш ли го, задъхва се пак ...” (Сура Ал- Араф /Стената /, 175-176)

Един пример от времето на „Епохата на щастието” е случаят със Салебе, който бе праведен раб, но земният живот го подлъга и той размени вечното щастие с една вечна нищета, бедност и мизерия. В началото Салебе не се отделяше от джамията и от беседите на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем), но когато се сдоби с богатство и сърцето му се изпълни с любов към земните неща, постепенно напусна общността в джамията, въздържаше се от даването на задължителната милостиня зекят и бе настигнат от печална участ. После изпита съжаление за това, че не бе послушал Пророка (салляллаху алейхи ве селлем ), но вече бе късно, умирайки в ушите му кънтеше гласа му:

“– Ей Салебе, по–малкото богатство, за което ще можеш да благодариш, е по–добро за теб, от голямото богатство, за което няма да можеш да се отблагодариш на Аллах.”^⁴

Поучителен е примерът с една от най-големите личности на тасаввуфа - Суфян-ъ Севри Хазретлери:

В млада възраст Суфян-ъ Севри Хазретлери се прегърби. Когато някой го питаше за причината, той отговаряше:

“– Имах един учител от когото получих знания. По време на неговата смърт го приканвах да изрече келиме-и тевхид, но той така и не успя да го стори. Когато видях това, се прегърбих.”



Както е видно краят е неясен. Както има такива като магьосниците на фараона, изживели живота си в заблуда, а напътени в края на живота си, така има и примери като Карун, Бел`ам бин Баура, които са вървели по правия път, а накрая са затворили книгата на делата си с разочарование. На каквото и духовно ниво, висота и морално превъзходство да се намира един раб, страстите на душата и дявола дебнат непрекъснато и ако им се отдаде възможност могат за отклонят от правия път. Както е известно в Коран-и Керим, сатаната е каза на Аллах Теаля:

“–... ще ги дебна по Твоя прав път.”^⁵ и поиска да му се даде отсрочка до деня на възкресението. С цел изпитание, тази отсрочка му бе дадена.

Сатаната призна, това че само праведните раби не ще бъдат засегнати от тази напаст:

“–освен Твоите предани раби сред тях.”^⁶

“Сине, смъртта на всеки носи неговия оттенък, тези, които не приемат смъртта като завръщане към Аллах и я ненавиждат; тези, които са врагове на смъртта, биват посрещнати от нея като ужасяващ враг. А онези, които я приемат като приятел, тях посреща дружелюбно.”

“О душа, бояща се и бягаща от смъртта ! Ако искаш да знаеш истината, ти всъщност се страхуваш от себе си, а не от смъртта.”

“Защото в огледалото на смъртта, те плаши не лицето на смъртта, а твоето зло лице. Духа ти прилича на дърво. Смъртта е лист от него. Всяко листо е от вида на дървото, на което е израснало...”

Ако един раб успее в земния живот да преодолее „Аз-ът” в себе си и да напредне в посока скритите в душата ангелски качества, т.е., ако достигне до истината “Преживейте смъртта, преди тя да ви е настигнала.”, ще види смъртта като неизменна първа стъпка от необозримото с нашия разум и въображение завръщане към Великия и Всевишния Създател. Така смъртта, предизвикваща в повечето хора силен страх, се превръща в душевно вълнение от завръщането към Най-Великия Покровител (Рефик-и Аля).

Последните мигове на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) бяха момент на завръщане изживян с върховно вълнение. През своя живот той винаги се подчиняваше с обич на повелите на Аллах и бе приел смъртта като Шеб-и Аруз (сватба с любимия). Според преданията на Хазрети Айша и Хазрети Али ( Аллах да е доволен от тях ), три дни преди да настъпи смъртта на Пророка (с.а.в) Аллах всеки ден изпращал Джебраил (алейхисселям) за да го навести. Последният ден с Джебраил (алейхисселям) дошъл и Ангела на смъртта – Азраил (алейхисселям).

Джебраил (алейхисселям) каза:

“– О Пратенико на Аллах ! Ангела на смъртта иска позволение да влезе! А той никога преди това не е искал позволение, за да дойде при някой от синовете на Адам! След теб никога повече няма да поиска позволение, за да влезе при синовете на Адам! Дайте му позволение!”

Ангелът на Смъртта влезе при Пророка (алейхиссаляту весселям), застана пред него и каза:

“– О, Пратенико на Аллах! Всемогъщият Аллах ме изпрати при теб и ми повели да се подчиня на всяка твоя заповед! Ако ти поискаш ще взема душата ти! Ако поискаш ще ти я оставя!”

Пророкът (салляллаху алейхи ве селлем ) попита:

“– О Ангел на Смъртта ! Наистина ли ще го сториш ?”

Азраил (алейхисселям) отвърна:

“– Заповядано ми бе да ти се подчинявам във всичко !”

Джебраил (алейхисселям) каза:

“– О, Ахмед! Всемогъщият Аллах очаква да те види !”

Пророкът (с.а.в) повели:

“– Това, което е при Аллах е по-добро и постоянно. О Ангел на Смъртта, изпълни това, което ти е заповядано! Вземи духа, душата ми !

След което, Пророка (с.а.с) потопи ръце в купата с вода, която стоеше до него, намокри лицето си и изрече:

“– Ля иляхе илляллах !(Няма друг Бог освен Аллах !) В смъртта има болка и страдание, които помрачават разума!”

Вдигна ръце, погледна нагоре и изричайки думите:

“– О, Аллах! Рефик-и Аля, Рефик-и Аля (Най-Великият Покровител) премина от земния във вечния свят, оставяйки след себе си живот изпълнен със свещени спомени, въплъщение на обичта и копнежа му към Аллах.^⁷

Животът на един от големите ислямски мислители Мевляна Хазретлери е бил изпълнен с духовна наслада, която в последния му дъх се превръща в истинско вълнение от завръщането му към Аллах. Хюсамеддин Челеби, един от неговите ученици разказва за раздялата му със земния свят по следния начин:

Един ден Шейх Садреддин и първенците сред дервишите (ученици) дойдоха да посетят Мевляна, който бе болен. Когато го видяха в това състояние се натъжиха, Шейх Садреддин рече:

“– Аллах да ви дари със здраве! Надявам се да се възстановите напълно.”

На което Мевляна отвърна :

“– Вече за вас да е благословено здравето ! Остана съвсем малко разстояние между обичащия и Обичания. Не искате ли и то да се стопи и светлината да се слее със сиянието?” ^⁸

Мевляна не виждал смъртта като причина за страх и безпокойство, както другите хора, а напротив, възприемал я е като спасение от странство, като завръщане към Аллах - Владетелят на безкрайната красота.

В едно от четиристишията му, предсмъртното чувство е представено по следния начин:

“Не ме наричайте умрял след смъртта ми. Защото бях мъртъв и се съживих чрез смъртта. Покровителят ме взе и ме отведе ...”

Това е причината Хазрети Мевляна да нарича момента на сбогуване със земния живот „Шеб-и Аруз” (сватба с любимия).



Няма съмнение, че много от истинските приближени на Аллах, като Хазрети Мевляна, Юнус Емре и Махмуд Хюдаи и в задгробния свят, продължават спокойния живот на опозналите в съвършенство човешката душевност. Стиховете по – долу сякаш нашепват това спокойствие:

За отдадения смъртта е спокойна пролетна страна,

Като кадилник душата му ухание разнася...

Под свежия полъх на кипарисите лежи в своя гроб в покой,

И всяка утрин там разцъфва роза, и всяка нощ

пропява славей ...

Яхя Кемал

За да посрещнем смъртта по този хубав начин е необходимо да се освободим от себелюбието и високомерието, да изживеем живота си спазвайки Божиите повели и да бъдем подготвени за последния дъх. В айет-и кериме Аллах повелява следното :

“И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!” (Сура Ал-Хиджр, 99) („Неизбежното” е смъртта.)

Това е принципа събрал в себе си есенцията на живота на всички приближени на Аллах!..

Всяка проницателна и обичаща душа полага усилия да пренесе „пречистено сърце” (kaлб-и селим), като дълг към своя Създател, украсявайки поверения й живот със служене на Аллах и живот само по правия път. Тоест изречените в последния дъх на Пророка – Аллах да го благослови и с мир да го дари –думи: „Рефик-и Аля, Рефик-и Аля / Най – Великият Покровител, Най – Великият Покровител...”, са израз на служенето на Аллах, което се проявява при всички негови достойни последователи.

Хубав пример за нас е и последния дъх на Махмуд Сами Ефенди (Аллах да го благослови), който през целият си живот се стара да живее според Сунната на Пророка (с.а.в). Сами Ефенди бе един от приближените на Аллах, чиято душа бе изпълнена с обич към Пророка. Така както след вървящия в снега се образуват следи от неговите стъпки, по които идващите след него намират пътя си, така и Сами Ефенди изживя живота си следвайки стъпките на Пророка. Като проявление на това му бе предоставена възможността да отдаде последния си дъх във време, в което се четеше техеджуд езан и на място в близост до Пророка – Аллах да го благослови и с мир да го дари – чиито стъпки следваше с обич и вълнение. В онзи последен миг, тези, които бяха до него го чуха да произнася една единствена дума:

“Aллах, Aллах, Aллах!..”

Всъщност не само с думи, а с клетките на тялото и душата си във всеки един миг той произнасяше „Аллах”...

Накратко, всичко се крие в това да можем да живеем като прекрасни раби и да предадем духа си като такива. Защото нашата основна цел е взимайки пример от чистия и чувствителен живот на Пророка (салляллаху алейхи ве селлем ), дарен от Аллах на човечеството, да можем да бъдем проницателни, чувствителни и състрадателни раби. Можем да бъдем удостоени с благоволението на Аллах «Колко прекрасен раб!» само ако искрено желаем да отдадем сърцето си на Аллах. За да възтържествува духовността чрез Божествена обич, е необходимо така да се пречисти сърцето от ръждивите петна, че в него да блесне сиянието на Истинния. Така – с позволението на Аллах – всяко наше дихание ще е подготовка за последния дъх.

От друга страна всички духовни загуби и нещастия са резултат от това, че забравяме Аллах. В айет-и кериме се повелява:

“И не бъдете като онези, които забравиха Аллах – Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците.” (сура Ал-Хашр /Изселването/, 19)

Наистина, всички грехове се извършват тогава, когато забравим Аллах. Защото рабът, който живее произнасяйки „Аллах” и съзнавайки смъртната реалност, показва старание към служенето и поведението си, и внимава да не нарани чувствата на някого нито с думи, нито с дела ... Това благовъзпитание е изящно изразено от Юнус Емре :

Божий престол е сърцето

В него Господ поглежда

Злочест е и в двата свята

Тоз който сърце разрушава

В Свещения Коран Аллах отправя към нас редица предупреждения за това как трябва да живеем, за да не бъдем застигнати от печална участ. В тази връзка, всичко се свежда до това да живеем според повелята:

“О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени!” (Сура Ал-Имран /Родът на Имран/, 102) В противен случай няма никакво значение дали животът прекаран в този преходен свят е бил дълъг или кратък. Всеки живот е подвластен на Божествената повеля:

“В деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин.” (Сура Ан-Назиат /Изтръгващите/, 46)

Всичко, което трябва да направим е в продължение на една „привечер” или „утрин” да бъдем достойни раби на Аллах, да Му служим и да се подчиняваме на повелите Му... По този повод сериозно предупреждение е и следното наставление на Джунейд-и Багдади Хазретлери:

“Един час от земния живот е по – ценен от хиляда години от Съдния ден (къямета). Защото там няма да могат да се извършват дела, които да ни спасят.”

Всеки сезон, всеки ден и час, с които разполагаме, са възможност да бъдем достойни раби на Аллах, да Му служим и да се подчиняваме на повелите Му. И по-специално, поклонението Хадж^⁹, което се изпълнява в тези дни, само по себе си е подготовка за последния дъх. Гледката на извършващите поклонението Хадж е като сцена от Съдния ден... Дрехата ихрам, която се облича там символизира плата, с който се покриват мъртвите (покров/кефен)... Местността Арафат е място за покаяние и търсене на убежище при Аллах... Хвърлянето на камъни по сатаната (шейтана) и откъсването от земните страсти и увлечения ни помагат да осъзнаем отрицателното в нас, което трябва да премахнем... И най–сетне пречистени от всички грехове, както в деня на раждането си, да си спомним за завръщането при Аллах... Накратко, това е една подготовка за това как трябва да се приближим към последния си дъх... Нека Аллах дари всички нас с такова поклонение Хадж!

О, Аллах! Дари всички нас с благодатен живот, чиито последен дъх да е изпълнен с обичта и копнежа към Твоя Лик!

Амин!..

ПОСЛЕДЕН ДЪХ -3-

Последният дъх е като чисто, неопетнено и незамъглено огледало. В това огледало всеки човек вижда ясно живота си с хубавото и лошото в него. В онзи миг над очите и ушите няма завеса на несъгласие и нехайство. Напротив, всички завеси се вдигат и всевъзможни признания водят разума и съвестта до разкаяние. Нека последният ни дъх не е огледалото, в което ще наблюдаваме живота си с разкаяние !..

Последният дъх е като кристално чисто огледало. Човек опознава себе си най – ясно в последния си дъх. Равносметката от живота бива изложена на показ пред сърцето и очите. Поради това, за човек няма по – поучителна гледка от мига на смъртта.

Както е оповестено в Коран-и Керим, Фараонът, който прекара живота си възпротивявайки се на Аллах, истински опозна себе си и живота, който сам бе опропастил едва когато бе погубен в Червено море от Божието проклятие. Разбирайки едва в последния си дъх, че земния разкош в действителност е голяма нищета и загуба, той почувства в себе си ужасяващо разкаяние. В айет-и кериме това е предадено по следния начин:

“…А когато ги настигна потопът, каза: «–Вече повярвах, че няма друг бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил, и съм сред отдадените Нему!..»” (Сура Юнус, 90)

Ала вече бе много късно... Едва преди да се удави във водовъртежа на Червено море, Фараона се почувства принуден да се захване за вярата, но Всевишният се обърна към него с думите:

“Сега ли (повярва)?! А се възпротиви ти преди и бе от сеещите развала.” (Сура Юнус, 91)

Такава е участта на онези, които когато бъдат настигнати от бедствие се вразумяват, а когато бъдат избавени отново се завръщат към неверието. Пробуждането, разкаянието и насочването към вярата в последния дъх е винаги разочарование. Поради това, да се отлага покаянието и съжалението за извършените лоши дела за последния дъх е голяма заблуда. Колко печално нехайство е да живеем унесени от изненадите на живота, от възходите и паденията му, без да чуваме дълбокия, безмълвен повик на смъртта и без да си даваме сметка, че един ден и ние самите ще преминем през онази врата.

В много айети от Корана, Всевишният Аллах ни съобщава, че е създал земния живот само с цел да ни изпита. Следващите знамения са едни от Божиите предупреждения за възможността да потънем в нехайство и да забравим истинската си цел :

“Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание, и при Нас ще бъдете върнати.” (Сура Ал-Анбиа /Пророците/, 35)

“Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по – добър в делата...” (Сура Ал-Мулк /Владението/, 2)

Поради това, диханията, които поемаме служейки на Аллах (ибадет), извършвайки различни деяния и отразяващи нашия нрав, са като компас за последния ни дъх и същевременно още в земния свят те се превръщат в своеобразен преводач на състоянието ни в отвъдния свят (ахирет).

Имам Газали – Аллах да се смили над него – казва следното:

“Този, който не опознае Аллах в земния живот, няма да може да види Лика Му в отвъдния свят. Никой не може да притежава в отвъдния свят (ахирета) това, което не е изплатил на земята. Всеки ще пожъне това, което е посял тук. Всеки ще умре така, като е живял, и ще бъде възкресен така както е умрял. В отвъдния свят ще бъде възнаграден с толкова благодат, колкото е опознал Аллах и е действал съобразно това на земята.

Следователно, чрез всяко свое дихание се подготвяме за Божие наказание или възнаграждение. Всевишният Аллах предупреждава нас – своите раби по следния начин:

“О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните!..” (Сура Ат-Тахрим, /Възбраната/, 6)

“...и когато Адът бъде нажежен, и когато Раят бъде приближен, тогава всеки ще узнае какво е извършил.” (Сура Ат-Такуир /Обвиването/, 12-14)

“Къде отивате тогава?” (Сура Ат-Такуир /Обвиването/, 26)

Всеки човек трябва да бъде внимателен за постъпките си и мястото, за което се подготвя. Тази подготовка трябва да трае през целия живот, а не да се остави за последния дъх. Защото особености като печалба и загуба, приход и разход са присъщи за земния живот. В гроба няма да съществува нито печалба, нито загуба.

Със сигурност тези, които над земята биват подлъгани от преходния разкош и великолепие, и обезценят духовните си качества, под земята ще бъдат сполетени от разочарование и презрение. Освен това е неизвестно колко ще продължи животът ни под земята (животът в гроба). Затова, основната задача на разумния човек е да се подготви за един дълъг задгробен живот и за вечния свят след него.

От друга страна, тъмното лице на смъртта осветено от сиянието на вярата в сърцата на вярващите (му`мин), от ужасяващ страх се е превърнало в радостна вест за вечно възраждане. За вярващите, гробищата, изпълнени с адресите на близки и приятели, не са страна на мрака, а тихо и напътстващо място. За съзнателния вярващ животът е реалност, в която се живее в непосредствена близост до смъртта. В този смисъл, истинския вярващ (му`мин) е помирен със смъртта. Живеейки подготвен за нея, душата му е изпълнена с покой. Накратко за да превърнем последния си дъх в най – хубавият миг е необходимо да притежаваме сърце изпълнено с обич към Аллах. В противен случай живот, който завършва с „обич към земния живот и омраза към смъртта” е обречен на печал.

Безупречната подготовка за отвъдния свят, както Аллах ни известява в Свещения Коран, е възможна чрез придобиване на „качествата, които Той обича”: богобоязливост (таква), въздържане от земното (зюхд) и искреност във вярата (ихсан); и украсяване с качествата, които са резултат от проявленията на Божията милост като: милосърдие, състрадание, нежност, грижа, опрощение, саможертва и търпение. Така можем да завършим като обичани раби на Аллах. Взимайки дял от щедростта на Аллах вярващият, трябва да бъде щедър и великодушен; да превърне богобоязливостта (таква) и предаността в свои отличителни черти. От друга страна отбягването на качествата, които Аллах не обича и които са присъщи на ада: горделивост, високомерие, разточителство, несправедливост, вражда, злословене, клеветничество, лъжа; също представлява важна част от подготовката за последния дъх.

За да предаде последния си дъх по най-хубавия начин, тоест с вяра, рабът преди всичко трябва да пречисти сърцето си от лошите наклонности и да го украси с възвишени качества. По този начин сърцето, достигнало състояние на богобоязливост, е най - ценният светилник в житейския път осветяващ правилната посока. Мевляна Хазретлери разкрива същността на това пречистване по следния начин:

“Гроб не се строи с камък, с дървени дъски или с черга. В чистото си сърце, в твоя вътрешен свят на пречистване, трябва да си изкопаеш гроб, това става като унищожиш упорството и себелюбието си пред великото съществуване на Аллах.”

За да се осъществи пречистването в пълния смисъл и за да се възвисят сърцата, трябва да са изпълнени с обич и привързаност към Аллах и Неговия Пратеник. Най – големият признак за обичта, която изпитваме към Аллах е подчинението ни пред Него. Тези, които се опълчват срещу Аллах и в същото време твърдят, че Го обичат, заблуждават само себе си.

В айет от Свещения Коран Всевишният Аллах повелява:

“Кажи: „Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по–любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора.” (Сура Ат-Тауба /Покаянието/, 24)

Поради това, святата обич и привързаност към Аллах и Пророка трябва да са над всичко останало и да се стремим да запазим тази обич до последния си дъх. От изпълнението на религиозните задължения (ибадет) и делата става видно дали сърцето е достигнало това състояние на обич и преданост към Аллах и Пророка (с.а.с). Има огромна разлика между служенето със сърце, което е далеч от святата обич и е изпълнено със земни страсти и служенето със сърце изпълнено с обич към Аллах.

Continue reading this ebook at Smashwords.
Download this book for your ebook reader.
(Pages 1-50 show above.)

EPUB Ebooks: Free ebook sample of "ÐŸÐ¾ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸ÑÑ‚ Ð”ÑŠÑ…" by Osman Nuri Topbas

Из градините на духовността

ПОСЛЕДНИЯТ ДЪХ

Осман Нури ТОПБАШ

Published by Erkam Publications at Smashwords

Copyright © 2012 by Osman Nuri Topbas

Smashwords Edition, License Notes

All rights reserved. No part of this publication may be reproduced, stored in a retrieval system, or transmitted in any form or by any means, electronic, mechanical, photocopying, recording or otherwise, without the prior permission of the copyright owner.

E-mail:english@islamicpublishing.net

Web site: http://www.islamicpublishing.net

EPUB Ebooks: Free ebook sample of "ÐŸÐ¾ÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸ÑÑ‚ Ð”ÑŠÑ…" by Osman Nuri Topbas