Лунатици
и други разкази в Капитал Лайт
автор Любомир Николов
корица проф. Иван Газдов
Lyubomir Nikolov
Copyright©2012 by Lyubomir Nikolov
Smashwords Edition
Други книги от Любомир Николов :
Karoi – the Rope Walker / Въжеиграчът Карой – Българско издание -сборник разкази, номиниран за наградата Хеликон 2010/
Sunny Beach - Code Yellow /Издание на български и на английски - хумористичен роман/
Consciousness and Paranormal Phenomena /Българско издание - научна студия/
Beautiful; Till You Wake Up /Българско издание - поезия/
David's Child /издание на Английски език - сборник разкази/
Graffiti /Българско издание - сборник разкази/
The Netizen /издание на Английски език - театрална пиеса/
Хумористични разкази от в-к. Стършел /Българско издание - сборник разкази пубикувани във в-к. Стършел 2007 – 2011 г./
Сега и отвъд /Българско издание - театрална пиеса номинирана в конкурса за съвременна драматургия „Иван Радоев” 2010/
YouTube – my love /Българско издание - футуристична новела/
Тръбачи /издание на Български език - театрална пиеса/
За вятъра и другите природни пиршества /издание на Български език - театрална пиеса/
Страница
с е книги на
Любомир Николов:
https://www.smashwords.com/profile/view/lnikolov
Съдържание:
Безумната страст по Голф с музика
Три истории за град с много вятър
Лунатици
В едно иглу, точно на полярния кръг според Google maps, има един предприемач, който, преди да ни се пресекат пътищата, събирал лунна светлина и я продавал в черни кутии за енергийни напитки. Хората като я изпиели замръзвали, погледът им придобивал синкави оттенъци, а очите им губели смисъл. Заприличвали на губещи в казино. Така казва.
Предприемачът Свен Мендел събирал лунната светлина с едни огромни огледала, концентрирал я с фреснелови лещи и произвеждал 50-60 бутилки на нощ при пълнолуние. Когато бил в добро настроение правел напитки от северното сияние. Жена му, кротка на думи и тиха на дела си мълчала; в тая тишина минавали дните му, само когато и и идвал цикълът, му се подигравала, чупела огледалата и крадяла от напитките. От толкова пиене на лунни напитки косата и станала непоносимо бяла, очите и станали стъклени и светели нощем като два сини енергоспестяващи диода. Отдалечил се от нея, охладнял и приказките и хич вече не го засягали. Оставил я обратно на майка и в Упсала. Неохотно ми показа снимката и. Бе с толкова кристален поглед, върху лице от порцелан, че не можеше да е лоша.
Говорим със Свен за нощите, за антрацитния магнит на небето приковаващ очите ни горе. Усещаме като със сляпо око светлината, която струи от небето и се излива по гърбовете ни, но не поглеждаме право нагоре, за да я видим чиста както идва, а спим с очи обърнати навътре и гледаме отражения. Жалко. Нощната светлина вече съвсем сме я забравили. А в града я няма. В дъждовни нощи с пълна луна лунната дъга се появява на тънки като конец цветни ивици, струи когато спим, някой успяват да я видят, но им е до това. Винаги са будни по други причини.